ЗАПОВЯДАЙТЕ В АРМЕНСКИЯ ЦЪРКОВЕН КОМПЛЕКС В НОЩТА НА МУЗЕИТЕ

УЛ. "ТУРИСТ" 2, (Стария Пловдив)

На 11, 12 и 13 септември 2015 г. вратите на арменския храм „Сурп Кеворк“  в Пловдив ще бъдат отворени за посетители по време на ежегодното събитие

НОЩ НА МУЗЕИТЕ.

Забележителната история на храма и богатата църковна утвар, която се съхранява в крипта към храма привлича все повече пловдивчани всяка година.

Днешният арменски християнски храм "Сурп Кеворк" е издигнат в началото на V век от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наречен на "Свети Георги Победоносец"- /Агиос Георгиос/. В първоначалния си вид църквата съществува до 447 г., докато варварското нашествие на хуните опожарява Тримонциум.

След провъзгласяването на Второто българско царство много български владетели са коленичели за молитва пред лика на Свети Георги Победоносец. Храмът е посещаван от царете Асен и Петър, молитва е отправил Иванко, убиецът на Асен I. Цар Калоян в омразата си към византийците го разрушава, но цар Иван-Асен ІІ  го съгражда отново през 1205 г.

В годините на Третия кръстоносен поход Пловдив не е напуснат от живущите в него арменци, но за пореден път в 1364 г. агаряните разрушават напълно малката църква.

         През 1520 г., използвайки пълномощията, дадени от султана, Гръцката патриаршия се превръща в пълновластен господар на православните храмове в отоманската империя. Европейският пътешественик Стефан Герлах в 1578г., преминавайки през Пловдив, отбелязва, че в града има около 250 арменски семейства, които живеят между двата хълма до старата крепост.

         Турците, в желанието си насилствено да ислямизират християнското население, разрушават църквата в 1657 г., но каквото Господ е съградил не може да се срине. Нарастващата арменска колония в следващите десетилетия закономерно се нуждае от свой собствен молитвен дом. Така през 1675 г. чрез арменския търговец Абро Челеби Белградчанина се получава ферман, в който се разпорежда на местните гърци да предадат една от осемте си църкви в Пловдив на арменците за техен молитвен дом.

         През 1828 г. с набраните средства от видните пловдивски благодетели  Хайрабед Чорбаджи, Татеос Ага, Манук Хинтлиян, Хаджи Гарабед и Аведис и др. се започват строителни работи по градежа на новата църква. Събаря се старата сграда, теренът се разширява, а градежът се извършва с дялани правоъгълни каменни блокове. Той е завършен на 26 октомври 1828 г., а на 8 декември същата година е осветен от архиепископ Месроб от Одрин. В двора й  се намира камбанария, изградена през 1850 г. и преправена в арменски стил през 1930 г. Уникалното в храма е това, че аписът е облицован с фаянс от XVIII-XIX век от Кютахия /днешна Турция/- център на арменските художествени занаяти. Така типичната облицовка днес е позната единствено в двата  арменски храма в Йерусалим и Пловдив. През 1920-1922 г.  прокудените от младотурското правителство арменски бежанци, в следствие на геноцида от 1915 г. и гръцко-турската война донасят тук не своето материално богатство, а вярата си. Те спасяват древната утвар от поругаване от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу, Одрин и тя заживява своя втори живот. Днес част от тези безценни предмети са подредени в уникалната за България и света музейна експозиция в криптата на църквата. Тя бе открита по случай 1700-годишнината от приемането на християнството за държавна религия през 301г. в Армения. Тук се съхраняват многобройни настолни и нагръдни кръстове, мощехранителници, потири, ръкописни библии, требници и мн. др. Голяма ценност за храма са нейните стари икони, изписвани от знайни и незнайни арменски зографи. Между тях са "Света Богородица Пътеводителка", създадена в края на XV век от неизвестен арменски майстор, иконата  "Богородица с Младенеца"- картина с  красиво резбована позлатена рамка дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838 г. Негови са и  типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци  и библейски епизоди. Самата конструкция на олтарната част е рядко явление в арменската църковна архитектура и днес е почти невъзможно да се срещне някъде по света.