Нахабед Кучак е мистерия в арменската лите­ратура. Дълго се смяташе, че автор на прекрас­ните стихове е живелият през 16 век в селцето Хараконис край езерото Ван поет Кучак. Най-новите изследвания обаче показват, че това вероятно е съвпадение на имената; истинският майстор на словото е живял много по-рано - в края на 13-ти или в началото на 14-ти век. За живота му достоверни сведения няма. Останали са само легендите. Според една от тях той е бил градинар - твърде красиво и подходящо за всеки поет занятие. Според друга е съумял да изле­кува със стиховете си смъртно болната жена на някакъв султан, който наредил да бъдат постро­ени в негова чест седем моста, седем църкви и седем джамии. Категорично се отхвърля тезата, че стиховете са писани от гусани (трубадури) или че имат фолклорна основа.

Така стотината айрèни (специфична армен­ска поетична форма) се четат и превеждат на много езици като произведения на Кучак, без да знаем нищо за самия автор, освен едно - че е съществувал. Но в случая конкретната човешка съдба е без значение, биографичните факти са се разпаднали във времето, останали са само ве­ликолепните айрèни, под които - като доказа­телство, че делото е по-велико от твореца - стои името Нахабед Кучак.

В дланта си взех земята цяла,

но извърнах поглед с огорчение.

Не открих в душевното си огледало

поне един за уважение.

С кого да споделиш трошица болка?

С кого ли - хляба си, водата?

Където волята е своеволие,

представя се за истина лъжата.

***

Целувката, която ти дари ми

по повеля на сърцето,

е божествен плод - плод без име,

непознат на сушата и във морето.

Като онази ябълка комай,

която прелъстеният Адам изяде.

Той бе прокуден за греха от рая,

както аз - от твоите обятия.

***

О, царице дивна, благославям

утробата, родила те в страдания.

Неземната ти хубост се възправя

и стига до божествени чертания.

Зорница и Вечерница в едно споени,

несътворима в никакви портрети,

ти се изправяш от стихията разпенена

някъде сред гръцките морета.

Стиховете са превод от арменски език на Агоп Мелконян

Книжката е издание на Общоарменски Благотворителен Съюз „Парекордзаган"

клон София и клон Пловдив, 2011 г.,

телефон на редакцията в Пловдив 032 262396